Разкопават стара уранова мина в Трънско
Новини

Разкопават стара уранова мина в Трънско

На 9 декември 2016 г. в 11.00 часа на площада на град Трън ще се проведе среща-дискусия във връзка с постъпилото в общината инвестиционно намерение за мащабен златодобив на територията на община Трън, област Перник.
Организаторите на срещата са  Трънското културно-просветно дружество „Руй” и Инициативен граждански комитет ‘’ЗА чистата трънска природа’’, които разполагат с документи доказващи уранови залежи в територията отредена за бъдещата златна концесия.
Инвестиционното намерение предвижда добив на руда от открити рудници, изграждането на две хвостохранилища и обогатителна фабрика на проекто-концесионна площ от 20 кв.км.
Половината от тази площ е на връх Руй, който е включен в защитена зона «Натура 2000», а другата част от 10 кв.км. попада върху територията на старата златна и уранова мина „Злата”. Това е „Главна жила” на рудопроявление „Злата”.
Района се намира между села, във високите части на Ерулска планина, водосбор на няколко реки, които са приток на река Ерма.
За интерес към златото в това месторождение свидетелстват следите от стари изработки, съхранени като рупи и холди, вероятно римски и датиращи от 3-4 век от Н.Е., според намерени в тях стари монети. В началото на 30-те години на миналия век, добив се е осъществявал от частни инвеститори, а след втората световна война – мината е държавна. По неофициални данни в периода на съществуването й са прокарани 15 000 линейни метра галерии, като са добити и преработени по метода на цианидирането 80 000 – 100 000 тона руда, при съдържание на злато от 6 – 10 г. на тон.
Още тогава, е установена първична и вторична уранова минерализация. В периода 1949-1951 година, в резултат от минната дейност са открити малки рудни уранови тела с размери от 0,5 до 2 метра и съдържание на уран до 0,08%.
През 1957 година „Управление за геоложки проучвания” ревизира всички минни работи, при което са установени 255 гама аномални точки. Следващата година, тематична бригада, ревизира минните разработки и установява, че урановата минерализация е привързана главно към златоносната жила. Урановото орудяване и в дълбочина е привързано към жилата. Най-високите концентрации на урана са в залбандите на жилата, а така също и в пукнатините и разломите които я секат.
През 1974 година експлоатацията е прекратена поради изчерпване на запасите от злато.
През 1987 година в резултат на анализа на геолого-геофизичните материали от по-рано проведените ревизионни и оценъчни работи в находище „Злата” е установено, че в пределите на „Главна жила” се набелязват 8 урановорудни тела на дълбочина 120 до 150 метра от повърхността. Дължината на рудните тела е 15-55 метра с дебелина 0,65 до 2,00 метра, а съдържанието на уран е оценено от 0,033% до 0,133%. Отбелязани са две рудни тела с дебелина от 0,1 до 1 метра, със съдържание на уран от 1,61% до 0,656%.
На основание тези данни, специалистите провели проучванията, правят извод, че находище „Злата” се явява обект с ураново орудяване. Изчислени са прогнозни ресурси  за уран, а находище „Злата” се явява перспективно. Установени са 10 рудни тела с редово и богато ураново съдържание.
В началото на 90-те години, се извършва експериментален добив, но с Постановление № 163 на Министерския съвет от 20 август 1992 г. за прекратяване на дейността по добив на уран и последващо Постановление № 56 на Министерския съвет от 29 март 1994 г. за поетапно прекратяване на дейността и ликвидиране на последствията от добива и преработката на уранова суровина, мина „Злата“ е закрита поетапно до 31.ХII.1995 г. като уранодобивно предприятие.
В Годишен доклад за състоянието на околната среда в България и радиационното състояние на околната среда в районите на ликвидираните обекти на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост през 1998г., Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), констатира, че пробите от отвала на щолната на мина “Злата” показват стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди, надвишаващи до 8 пъти характерните за района. В дънната утайка на р. Пръвна на 1км след щолната е измерена специфична активност по уран-238 – 210 Bq/kg, по радий-226 – 170 Bq/kg. Водата, изтичаща от щолната, е с повишена обща бета активност – до 3.310 Bq/l, което води до радиационно замърсяване на р. Пръвна – общата бета активност на 1 км след обекта е до 2 пъти над нормата.
Новият проект започва през 2004 година, със сключен договор между фирма „Мартерн”ЕООД и Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за търсене и проучване. Договорът е продължен с 2 години през 2007 и още веднъж за още две години през 2009 година.
През 2011 година, в МОСВ е внесен от инвеститора геоложки доклад за открити запаси от злато – 1,84 грама в тон руда. Инвестиционното намерение е изпратено за съгласуване към Регионална инспекция по околна среда и води – Перник (РИОСВ- Перник) и басейнова дирекция, но специалистите издават становище, че подпочвените води в района и тези на река Ерма, ще бъдат трайно и необратимо увредени, поради което РИОСВ- Перник прекратява процедурата, но през 2013 година, след поредната смяна на собствеността на инвеститора и промяна в инвестиционното намерение, МОСВ отменя решението на РИОСВ и дава ход на проекта.
Предстои да се определи обхвата на оценката за въздействие върху околната среда, която инвеститора трябва да изготви и защити.
Валери Борисов

One Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *