Туризъм

Любомир Попйорданов, председател на БААТ: Няма шанс за съвместимост на туризъм и земеделие с минна дейност.

Любомир Попйорданов е председател на Българската асоциация за алтернативен туризъм. Собственик е на туроператора “Одисея-ин”

Любомир Попйорданов за себе си: В нашето семейство планинският туризъм винаги е бил на почит. Но като че ли едно от решаващите събития в детството ми, за да избера туризма и да формирам интереса си към големия свят, са онези три години в Тунис, още ненавършил 8 г.  След години завърших и право, но сърцето ми остана в рисуването, фотографията, писането и пътешествията, че и катеренето. На 10 ноември 1989 г. имах билет за влак до Франция. Щях да се запозная с много знаменитости от света на планините и катеренето. Срещата с тях предопредели моето решение да стартирам като предприемач, и то в приключенския туризъм и това, което днес наричаме у нас алтернативен туризъм. С нула лева капитал, но юридическо образование, без връзки и познания по маркетинг или туризъм, но с идеи. Не съм напускал този път вече 27 г. Щастлив, че увлякох стотици, да не кажа хиляди по този път.

Любомир Попйорданов

Има ли бъдеще алтернативният туризъм? Какви са тенденциите за развитие на културно-историческия, планинския, селския и екотуризма в национален мащаб?

Алтернативният туризъм за мен е лична кауза. Вярвам, че всичко, което направихме през тези 27 г. чрез нашия бизнес – туроператор „Одисея-ин“ и по-късно чрез общността около БААТ (учредена през 1998 г.), има историческо значение за събуждане на предприемачеството в най-изостаналите райони на България чрез туризъм, за осъзанаването на местните общности, за разбирането на триадата културно и природно наследство и човешки ресурси, капацитет на приемащите общности.

Тенденциите не са малко: нарастващ дял на индивидуално пътуващите – над 60% от всички днес, драматично навлизане на технологиите, все по-голяма достъпност на дестинациите и на транспорта със самолет, което от друга страна поставя въпроса за екологичната цена на третата  в света индустрия, събуждане на азиатските тигри за туризъм, което ще пренареди световната карта и на предлагането и драстично ще повиши натиска върху най-разпознаваемите обекти на световното наследство. Все повече хората търсят изживяване, чрез което да научат нещо, пътуване, което да ги зареди с идеи, в което да участват самите те активно, пътуване само за тях. Днес туризмът се възприема като едно от основните човешки права!

В България алтернативният туризъм като съвкупност стои стабилно. Има впечатляващи лични истории на къщи за гости, на  фермери, на хижари, на туроператори. Развитието не е експлозивно, но затова пък е устойчиво и отговаря на разбиранията за отговорен туризъм, няма случайни хора. Добрите предприемачи не могат да се оплачат от клиенти, а хотелите могат само да им завиждат… Това е туризмът на бъдещето.

 

Според видни „еколози” в Трънско освен ждрелото няма нищо друго и развитие на туризъм там е невъзможен. Съгласен ли сте с такова твърдение?

Първо, Трънското ждрело съвсем не е единственият стойностен обект на природното наследство. Аз например бих откроил цялото ждрело и планината Руй  над Зелениград, в която се намира например светилище, което носи името Царева църква с уникална форма на скалното отверстие – на глава на гугутка. Много,  много красиво. Колкото до ждрелото, това също не е единственото тук ждрело.

Но най-важният природен феномен е самият пейзаж, в който отсъстват следи на индустриалното минало, който е приказно красив през всички сезони.

Специално внимание заслужава и биоразнообразието и  богатството на билки, което се обяснява именно с липсата на антропогенно въздействие. Цялата тази територия, бидейки част от т.нар желязна завеса, се е запазила и е  само на 80 км от София, тя чака своите милиони посетители от цялата страна. Това е повече от постижимо с един обозрим план-програма от събития, свързани с местното биопроизводство, плодове и зеленчуци, сладка, билки и атрактивни туристически услуги.

Най-голямото предимство на този край, освен близостта до София, е че е неразработен и не са реализирани погрешни инвеститорски идеи в туризма или други области, а потенциалът е истински. Нужна е само една интелигентна предприемаческа иницатива – на група креативни хора, така че на място да се реализира целият потенциал и да спечелят местните хора, които са си там.

Да не забравяме и голямата грънчарска традиция в с. Бусинци, за която могат да се намерят и европейски проекти за нейното съживяване.

 

От няколко години се наблюдава повишен интерес на туристите към Трън и региона. Защо  обаче този интерес закъсня толкова и какво пречи на Трънско да стане една от водещите дестинации за алтернативен туризъм?

Факт е, че община Трън не се рекламира като туристическа дестинация и като дестинация за екологично чиста земеделска продукция – поне това е впечатлението. А има и минерални извори, чист въздух – днес истински дефицит за милиони в София… За традициите, чистата храна и пейзажа вече казахме.

Като съвет бих препоръчал на местните инициативи да се обединят и да формализират отношенията си в един бизнес клъстър, който ясно да заяви желанието на малкия бизнес да расте и да бъде мотор в местната икономика и основен работодател. Нека не се оставя инициативата на инвеститори, чужди на местния интерес.

 

Как се вписва Трънско в панорамата на алтернативния туризъм в България?

Трънско не може да бъде самостоятелна дестинация, но има важно място в едно предлагане на уикенд туризъм, както и да бъде етап в многодневни програми за културен, приключенски туризъм, фамилни ваканции, да привлича къмпингари, любители на катеренето… Днес на голям успех се радва туризмът, свързан с традициите и кухнята. Прекрасният ландшафт може да бъде „арена“ и за големи концерти – рок, класическа музика, както това вече се прави в други дестинации като Белоградчик и не само.

Не можем да кажем, че Трън е готов да приеме един по-значителен поток от туристи. Има нужда от по-голяма леглова база, но направена по интелигентен начин. София е не само естествен основен източник на клиенти. Тя може да бъде и източник  на работна ръка,  на млади хора, които търсят чиста природа, стига да има добра интернет свързаност  и които могат да работят от разстояние, но и да бъдат инвеститори в създаването на къщи за гости, на ферми, на приключенски паркове, на къмпинги, на маркетингови специалисти, които да слагат дестинацията на картата на предлагането в България и света.   

 

Имате ли идеи за пропагандирането и развитието на различните видове алтернативен туризъм в района?

 Това трябва да бъде кауза на обединените в клъстърно формирование и НПО активни бизнеси и личности от всички сфери на стопанството. Както казах, за тази кауза могат да се привлекат и студенти от факултети по бизнес и маркетинг от София,  които да направят върху казуса Трън и Западни покрайнини  тема на своите дипломни защити. Има място Трън да се превърне в един инкубатор за хора с идеи и общината има огромна отговорност за това. Налице са много пустеещи сгради, безстопанствени имоти … Територията на района е достатъчно малка, за да може да се експериментира и да има  бързи резултати при един толкова голям пазар в непосредствено съседство! А и Сърбия е от другата страна.

 

Съвместима ли е минната индустрия с туризъм, земеделие и животновъдство?

Няма шанс за съвместимост. Добивът и извозването на руда, а в случая става дума за метали с радиоактивно излъчване, и техният открит добив и пренос  би превърнал този изключително добре запазен в екологично и пейзажно отношение район в пустиня. Ефектът от установяването на една миннодобивна концесия би бил фатален за бъдещето на всички малки бизнеси, които вече са стартирали, а местната общност ще бъде тотално обезличена от една хилядна армия от работници, чужди на потенциала на този край и на интересите на местната общност.

2 Comments

  1. Моят баща е от трънско и всяка ваканция прекарвах там. Усещането, което изпитвам когато чуя трънска реч е неописуемо.

  2. Мисля, че има страхотна природа и трябва да се създадат условия за туризъм, ходила съм на хижата на връх Руй- направо е страхотно

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *