Иван Панкев: Краище е едно от любимите ми места
Новини, Туризъм

Иван Панкев: Краище е едно от любимите ми места

Иван Панкев е пътешественик и фотограф. Обиколил е голяма част от България, всички балкански държави, както и много екзотични дестинации. В биографията си има изкачен шестхилядник.
снимки: Иван Панкев
1. Обикаляли сте много из целия свят, споделете някои от по-екзотичните места, които сте посетили. Кои ви впечатлиха най-много?

В последните години наистина имах възможността да предприема доста пътешествия из близки и далечни места. Успях да обиколя с кола Балканите – включително Босна и Херцеговина, Албания и Косово. Направих няколко визити до Близкия Изток – Ливан, Палестина, Израел, Йордания, Египет, Мароко. Изкарах общо 9 месеца в Южна Америка – Патагония, Централните Анди, Карибското крайбрежие, Амазонка. Пътувах на стоп 6 месеца из Азия – Турция, Азербайджан, Грузия, Абхазия, Армения, Нагорни Карабах, Иран и 2 месеца из Нова Зеландия.

От всички тези пътешествия две неща ме впечатлиха най-много:

  1. Нищо – арабите са нарекли това място „Сахара“, т.е. „пустини“. Просто километри и километри пясък. Пясък, докъдето ти стигат очите. И нищо друго освен пясък. Пустотата на този „марсиански“ пейзаж зашеметява сетивата;
  2. Всичко – пищната, наситенозелена, гъмжаща от живот растителност, заобикаляща водопадите Игуасу. Името има индиански произход, означава „Голяма вода“ и въобще не е случайно. Количеството на стоварващите се водни маси е толкова невъобразимо голямо, че ви оставя с отворена уста, … но пък нахилени – поради огромния брой отделящи се отрицателни йони край водопада няма намръщени хора.
2. Изкачвате и високи върхове, кои са най-сериозните изкачени до момента?

През 2012 г. в Мароко за пръв път надхвърлих мащабите на нашите планини – Джебел Тубкал (4167 м.), най-високият връх в Северна Африка, а 4 години по-късно в Перу прекрачих една още по-съществена граница – вулкана Чачани (6057 м.). Все пак за най-сериозно до момента определям изкачването на вр. Казбек (5047 м.). Нацепеният ледник и пословично непредсказуемото кавказко време превърната това в едно нерутинно начинание.

3. Въпреки че сте били на толкова високи планини и на толкова екзотични места, често във вашите публикации говорите за „любимото Краище”. Кога започнахте да посещавате тази мрежа от планини и с какво ви плени тя?

През пролетта на 2017 г. ми се наложи за известно време да огранича тежките, високопланински преходи и да се отдам на разходки из по-ниските ни планини, които дотогава бях „дискриминирал“. След само 2 ходения в трънския край мирогледът ми претърпя драстична промяна. Тези „джуджета“ могат да се похвалят с интересни флора, фауна и релеф, а от върховете им се откриват чудесни панорамни гледки към половин дузина „истински“ планини.

Краище бързо стана едно от любимите ми места в България. Именно тук се зароди идеята за видео-поредицата „Планините на България“, чрез която се опитвам да покажа нашето планинско многообразие.

4. Поради дългите години строг граничен режим този край е останал анонимен. Едва в последните 1-2 години се заговори сериозно за планините на Краището. Според вас има ли условия за развитие на планински и изобщо всякакъв туризъм в пограничния район?

Дългите години изолация са запазили историко-географска област Краище туристически „девствена“ и в това именно се крие големият й потенциал. Със своята непознатост и непопулярност районът ще привлича все повече посетители, на които им е писнало „да тъпчат едни и същи пътеки“ и са се нагледали на безразборно строителство и изливане на бетон.

Условията конкретно за планински туризъм са безспорни – тук се намират повече от половината планини в България. Благодарение усилията на шепа ентусиасти до първенците им водят маркирани пътеки.

Краище обаче може да предложи много повече. Всеизвестно е Ждрелото на река Ерма, но Ябланишкото ждрело е дори по впечатляващо, особено през есента. „Тракоманите“ и любителите на древни мистерии също няма да останат разочаровани – Гърленският храм-кладенец е уникален за България, слънчевият диск от Мала Гарваница буди почуда, Пазителят от Царева църква всява респект.

5. Коя е любимата ви планина в Краището?

Любаш е първата планина, която посетих в Краище. Изборът й беше случаен – следващата потегляща от Перник маршрутка отиваше именно към изходната точка за изкачване на нейния първенец. Дълго време Любаш остана любимата ми планина в този регион и беше изместена една наскоро, когато се разходихме из Гребен планина и изкачихме най-високия й връх – вр. Голеш, и емблематичния вр. Драговски камък.

6. Често обикаляте и с велосипед, има ли условия за колоездене и бихте ли препоръчал някой веломаршрут на запалените по този спорт?

Краище е едно чудесно място за колоездене по няколко причини. Първо, трафикът по шосейната мрежа е слаб, като изключим главния път Перник-Трън, но дори и там не е толкова зле. Второ, за хората като мен без личен автомобил редовните и удобни влакове от София до Перник, Драгоман/Сливница и Земен са голям плюс. Това позволява множество комбинации на едно- или двудневни велопреходи. И трето, има възможност за планинско колоездене с различна сложност.

Един от най-интересните маршрути, които съм правил в Краище, беше с тръгване от Драгоман, каране през Габер, Грълска падина и Горно село до село Завала. Прехвърляне на Завалска планина с изкачване на панорамния й първенец – вр. Китка, и през Неделково спускане до главното шосе. Денят завърши с каране през Трън до Бусинци с отбивки до Парамунска чука и Мала Гарваница.

На следващия ден по почти безлюден път стигнах до Горочевци и се изкачих (без колело) до най-високия връх на Еловишка планина – вр. Плоча. От Дивля отбих до Мурено да видя побития камък, после карах до Земен, но оставаше доста време до влака, та продължих до Александър Димитров.
Получиха се почти 200 км. с по 3000 м. изкачване и спускане, но без участъци с труден или техничен терен.

Повече за пътешественика и фотограф Иван Панкев ще откриете на личния му уеб сайт -> www.ivanpankev.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *