Новини

ИСТИНАТА ЗА МИНА „ЗЛАТА”

Разговор с Виктор Шишков – последният ръководител на обект мина  „Злата”

–  Разкажете ни  повече за историята на мината.

Първата информация е от 1905 г., когато френска компания започва проучвания. По-късно на нейно място идва едно английско дружество. През 30-те години започва добив, който се извършва чрез амалгама. Този начин на добиване способства за унищожаване на всичко живо по поречието на реката. Водата е отровена с цианиди. Протести от страна на Сърбия и на местното население води до спиране на цианирането и се преминава към обработка до концентрат, който се е преработвал на други места.

С няколко прекъсвания мината работи до 1974 г., когато е закрита поради изчерпани количества. Орудяването е в предимно кварцови и гранитни скали, които са много твърди и при добива и преработката им се отделя доста прах. Тази прах е много опасен, веднъж попадне ли в човешкия организъм не може да се изхвърли и води до заболявания. Голям процент от работниците в мината заболяват и умират млади. Заболяват и много от работниците, заети във флоатационната фабрика. Това е довело до негативно отношение на местното население към мината.

– Кога започнахте работа там?

– През 1985-86 г. интерес към „Злата” проявява държавното предприятие „Редки метали”, което се е занимавало предимно с търсене и добив на уран. „Редки метали” започва мащабно търсене. Стига се до подземна дейност за доказване на наличните количества уран. Тогава постъпих на работа в дружеството. Бях началник-смяна, след това началник на подземния участък и накрая ръководител на целия обект. Проучванията продължиха до 1991 г., когато с постановление на Министерския съвет  уранодобивът в България бе закрит.

– Какво показаха проучванията за уранова руда?

– Беше установено, че проучените залежи на уран нямат промишлено значение, което не значи, че не са опасни, особено  при открит добив. При пробите се пуска сонда, но тя е широка само 5 см , няма как да знаем дали няма да излязат и по-големи залежи. Урановите образувания са на гнезда и не е ясно сондите на какви участъци са попаднали. Отделно при прокопаването на една от галериите попаднахме на изключетелно опасния елемент радон. Веднага след това галерията беше запечатана и закрихме щолня 62.

Ако се премине към добив по открит способ и излезе още радон,  какво ще се прави? От картата на инвеститора става ясно, че откритите  рудници ще са  точно на тези места, където са най-големите количества уран. При подземен добив вредните последствия може да се намалят, но откритият способ е неконтролируем!  В района на мината открихме естествен извор с радиоактивна вода. Този извор се намира в подучастък „Кръстато дърво”, където сега се предвижда открит добив.

– Какво в инвестиционното намерение ви смущава най-много?

– Най-опасното е да се работи по открит способ. В никакъв случай не трябва да се допуска такова нещо. Това е безумно, ще се унищожи прородата, ще се замърси въздухът. Говори се за съвременни технологии, а те се връщат в 30-те години на ХХ век. Ако се одобри открит добив, пръв ще легна пред багерите. Притесняваме ме и наличието на две хвостохранилища и флотационна фабрика,  които са изключително неблагоприятни за околната среда. Друг проблем ще бъде, че според намерението  ще се използва съществуващата пътна мрежа. Това означава, че пътищата ще бъдат унищожени, ще пострадат и къщите, които са разпложени близо до шосетата.

– Инвеститорът твърди, че ще се открият много работни места. Обаче  има ли квалифицирани кадри в Трън? По ваше време само трънчани ли работиха в мина „Злата”?

– Категорично в Трънско няма квалифицирана работна ръка за такъв тип мина. През 80-90-те години също имахме този проблем, та какво остава  сега. Тогава от около 100 работника в мината от района бяха не повече от 15-20 процента. Основното количество работници беше от други краища на България,  докарваха ги с рейсове. Бяха им осигурени фургони и няколко сгради за живеене. Работниците, които бяха от Трънско,  бяха предимно на длъжности, които не изискваха специална квалификация.  Дори когато мината е работила усилено и е имало потомствени миньори,  пак са докарвани работници от други краища на България.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *